Author Archives: ScubaBG Team

Човекът легенда: Жак ив Кусто

Jacques Yves Cousteau2Жак-Ив е роден на 11 юни 1910 година в Сен Андре де Кубжак, Франция и е вторият син на Даниел и Елизабет Кусто. Кусто винаги е обичал водата и в ранните си тийнейджърски години се интересува от машини. На 11 годишна възраст, Кусто построява модел на кран, а на 13 – кола задвижвана с батерии. По същото време Кусто започва да се увлича и по киното. Със спестяванията си, той си купува камера за домашни филми.

В гимназията на Кусто бързо омръзват училищните уроци и започва да прави бели. В резултат на това, родителите му са принудени да го изпратят в по-строго училище-интернат. Кусто бързо намира мястото си в тази нова среда и след дипломирането си постъпва във Военноморското училище в Брест. През 1933 г. Кусто постъпва във френския флот с чин артилерийски офицер. Това е перидът, през който той започва своите подводни изследвания и работата си над дихателен апарат за по-продължителни гмуркания.

През 1937 г. Кусто се жени за Симона Мелхиор, от която има двама сина, Жан-Мишел и Филип. Две години след брака им, Кусто се приема участие във Втората световна война на страната на Франция, разбира се. Той прекарва известно време като шпионин, за което е награден с няколко медала. По време на войната, Кусто все още намира време да продължи своята работа над подводния дихателен апарат. През 1943 г. той и френският инженер Емил Ганян усъвършенстват акваланга, което позволява на водолаза да остава под вода в продължение на няколко часа. Флотът използва водолази с акваланги за намиране и обезвреждане на вражески мини както по време така и след Втората световна война.

През 1948 г. Кусто е произведен в чин капитан на корвета във френския флот, а две години по-късно е избран за президент на Френското Океанографско дружество. Същата година, Кусто закупува легендарния си кораб Калипсо за да продължи изследванията си.CalipsoЗа да финансира пътуванията си и да увеличи обществения интерес към подводните изследвания, Кусто заснема множество филми и публикувани редица книги. Неговите филми са „The Silent World” (1956) и „World Without Sun” (1966). И двата спечелват наградата на Американската Филмова Академия – Оскар „За най-добър документален филм”. Неговите книги включват „The Living Sea” (1963), „Dolphins” (1975), и „Jacques Cousteau: The World Ocean” (1985).

Поради изключителната си натовареност с множество проекти, Кусто напуска френския Coneshelfфлот. През 1957 г. той става директор на Океанографския музей на Монако, основава Подводната Изследователска Група в Тулон, и оглавява програмата „Conshelf” за сатурационни гмуркания. „Conshelf” представлява програма-експеримент, в която хора живеят и работят под вода за продължителни периоди от време.

През 1968 г. Кусто е помолен да направи телевизионен сериал. През следващите осем години, „The Undersea World” на Жак Кусто представя на широката публика света на акулите, китовете, делфините, потъналите съкровища и кораловите рифове. През 1974 г. Кусто основава „Обществото на Кусто” за опазване на живота в океаните. Членовете на тази нестопанска организация нарастват главоломно и наброяват повече от 300 000 членове по целия свят. Кусто е награден с „Медал на Свободата” от президента Рейгън през 1985 г., а през 1989 г. е почетен от Франция с членство във Френската академия на науките.

Jacques Yves Cousteau1 Jacques Yves Cousteau3Jacques Yves Cousteau4

На 11 януари 1996 г. Калипсо потъва в пристанището на Сингапур, а в последните години от живота си, Кусто води съдебна битка със сина си, Жан-Мишел върху правата за ползването на името Кусто. Жак Ив Кусто умира на 25 юни 1997 година.

ScubaBG Team

Advertisements

Канарските острови – неземната красота на Испания

Намирането  на нова и интересна дестинация за гмуркане не е чак толкова трудно, просто трябва да обърнем поглед към богатата на подводни чудеса родина на дайвинга – Европа. С безброй места за гмуркане и люлка на съвременния спорт на „скуба дайвинг”, Европа предлага превъзходни места за гмуркане и много надводни атракции и може да задоволи дори и най-претенциозния вкус. На картата на „стария” континент ще откриeте два испански архипелага – Медас и Канарските острови както богатите на потънали обекти Тоскански острови (Италия,)и разнообразния малтийски архипелаг, състоящ се от Малта, Гозо и Комино. Тези места са визитната картичка на това, което Европа може да предложи. Това би трябвало да е достатъчно, за да изостри апетита ви и постави Европа в списъка ви с забележителни дестинации за гмуркане.

Продължение …

Канарските острови

CanaryIslands1Канарските острови са верига от седем вулканични острова в Атлантическия океан, разположени на около 160 километра от бреговете на Мароко, благословени целогодишно с топъл климат. Подобно на Малта и Гозо, Канарските острови са фантастична дестинация за организирано или индивидуално пътуване и гмуркане, благодарение на най-различни атракции както над и така под водата.Практически всички острови предлагат условия за гмуркане, и благодарение на вулканичното си естество, драматичните надводни пейзажи продължават и под повърхността, а това означава на практика, че всички те са отлични места за гмуркане. От изток на запад, островите са Ел Йеро, Ла Палма, Гомера, Тенерифе, Гран Канария, Фуертовентура и Ланзароте, като последните четири са основната туристическа canary_islands2дестинация. На Тенерифе, местата за гмуркане са по южното и западно крайбрежие, където дълбочините варират от 5 до повече от 50 метра. На разположение са множество пещери и каверни както и няколко потънали кораба (като товарния кораб El Condesito) и Тенерифската версия на Stingray City на Гранд Кайман. На остров Ланзароте гмуркането е концентрирано на източното и южно крайбрежие и включва плитки рифове, стени, потънали кораби (като риболовния траулер Rabat) и каверни. На Гран Канария – обявен за Световен биосферен резерват от ООН през юли 2005 г. – ви очаква избор от рифове, стени и пещерни гмуркания. Има също така и потънали обекти, но основната атракция тук е El Cabrón морският резерват в Arinaga, които постоянно е избиран за най-доброто място за гмуркане в района. Някои от най-добрите места за гмуркания на Фуертовентура се намират около защитения остров Лобос, който е обявен за национален подводен парк. Новото момче в квартала, когато става въпрос за гмуркане,а и туризъм като цяло, е Ел Йеро. Най-малкият от Канарските острови, той е и най-девствен, и неговите води са обявени за морски резерват през 1996 г. Поради местоположението си в Атлантическия океан, морския живот на Канарските острови варира неимоверно. Тук можем да срещнем от стреловидни раци (Stenorhynchus seticornis), октоподи и голохрили охлюви до скатове,

arrow crab ??????????????????????баракуди и (от декември до април) странните и прекрасни акули ангели (Squatiniformes). Канарските острови могат да задоволят и най-взискателните водолази и в зависимост от вашата динамика, вие можете да отседнете в един от най-развитите курорти на Тенерифе, или да изберете по-тих вариант като Ел Йеро или Фуертовентура. Освен гмуркането като занимание, ще можете да избирате из между леки походи и наблюдение на птици до мотоциклетни сафарита и бънджи-скокове. НАЙ-ДОБРО ВРЕМЕ ДА СЕ ПОСЕТИ: Целогодишно, но най-топлите месеци са от Юни до Октомври. КАКЪВ КОСТЮМ ДА ВЗЕМА: 5мм през лятото и 7мм или сух костюм през зимата.МЕСТНА ВАЛУТА: Евро. КЛИМАТ: През лятото температурата е около и над 35 градуса, докато през зимата варира около 23 градуса. СРЕДНА ВИДИМОСТ: 20-30 метра. ПЪТЕВОДИТЕЛИ И РЪКОВОДСТВА: turismodecanarias.com/en.

ScubaBG Team

Ранната история на Дайвинга

Хората със своето вродено любопитство са желали да узнаят тайните на морското дъно в продължение на векове. Древни ръкописи съдържат описание на първите водолази. Вековни артефакти загатват, че хората са се гмуркали под вода да събират материали за бижута като бисери и раковини. Гръцката литература описва първите гмуркачи. Херодот (500 г. пр.н.е.) разказва историята на Сцилис, гръцки моряк, който използва тръстика, за да диша под вода, докато реже швартовите въжета на персийските кораби. Човешкото любопитство кара хората да развиват и подобряват методите на престой под вода за по-дълго време и на все по-големи дълбочини.

diver2Мъже и жени са практикували гмуркане на апнеа в продължение на векове. Косвено доказателство са хиляда-годишни подводни артефакти, открити на сушата (напр. седефени орнаменти), както и изображения на гмуркачи в древни рисунки. В древна Гърция хората практикуващи гмуркане със задържане на дишането били известни, като ловци на морски гъби и с военните си подвизи. От тях, историята на Сцилис (понякога изписван като Сцилиас; около 500 г. пр.н.е.) е може би най-известната, разказана през 5-ти век пр. Хр от историка Херодот и цитирана в множество съвременни текстове.

“По време на гръцка военноморска кампания Сцилис бил взет в плен на борда на кораба на персийския цар Ксеркс I. Когато Сцилис разбрал, че Ксеркс се готви да атакува гръцката флотилия, той взел нож и скочил зад борда. Персите не го намерили във водата и diver4предположили, че се е удавил. Сцилис изплувал през нощта и се промъкнал до всички кораби от флотата на Ксеркс, режейки швартовите въжета на всеки кораб; той използвал стъбло от тръстика като шнорхел за да остане незабелязан. След това преплувал девет мили (15 км) за да се върне при гърците около нос  Артемисум.”

Желанието на хората да слязат под водата вероятно е съществувало винаги: на лов за храна, да извадят артефакти, да ремонтират кораби (или да ги потопят!), а може би просто да наблюдават морския свят. Докато древните не намерили начин да дишат под вода, обаче, всяко гмуркане било бързо и кратко.

Как да останат под водата по-дълго? Дишането през куха тръстика позволявало на гмуркача тялото му да остане потопено под водата, но почти веднага станало ясно, че тръстика дълга повече от два фута (61см) не работи добре; затрудненото ефективно вдишване в следствие на повишеното водно налягане ограничавало дължината на шнорхела. Дишането под вода от мях пълен с въздух също било изпробвано, но също с неуспех поради повторното вдишване на въглероден диоксид.

diver1През 16 век хората започнали да използват водолазни звънци захранвани с въздух от повърхността, може би първите ефективни средства за престой под вода, за неограничен период от време. Звънецът висял на няколко метра под повърхността, дъното му било отворено към водата, а горна част, съдържала сгъстен въздух от налягането на водата. Когато водолазът заемел изправено положение, неговта глава се намирала във въздушната възглавница. Той можел да напусне звънеца за минута или две, за да събира гъби или да изследва дъното, след това се връщал за кратко време обратно, докато въздухът в звънеца вече не ставал за дишане.

През 16-ти век в Англия и Франция, били използвани цели хидрокостюми от кожа за да се достигнат дълбочини от шестдесет фута (20мт). Въздух се помпел в костюмите от повърхността с помощта на ръчни помпи. Скоро били направени шлемове от метал, за да издържат на още по-голямо налягане и водолазите слезли още по-дълбоко. До 1830г. шлемът с подаване на въздух от повърхносттаdiver3 се усъвършенствал достатъчно добре, за да се позволи продължителни спасителни и строителни работи под вода.

От началото на 19-ти век, двата основни пътя на развитието – научният и технологичният – ускорили подводните изследвания и разработки. Научни изследвания били разработени от французина Пол Бърт и шотландеца Джон Скот Халдейн. Техните изследвания помогнали да се  обясни действието на налягането на водата върху човешкото тялото, а също така да се определят безопасните граници за гмуркане със сгъстен въздух. В същото време, усъвършенстването на технологиите – пневматични помпи, филтри за въглероден диоксид, регулатори и т.н., дали възможност на хората да останат под вода за по-дълго време.

ScubaBG Team

Страната на рицарите – Малта

Намирането  на нова и интересна дестинация за гмуркане не е чак толкова трудно, просто трябва да обърнем поглед към богатата на подводни чудеса родина на дайвинга – Европа. С безброй места за гмуркане и люлка на съвременния спорт „скуба дайвинг”, Европа предлага превъзходни места за гмуркане и много надводни атракции и може да задоволи дори и най-претенциозния вкус. На картата на „стария” континент ще открите два испански архипелага – Медас и Канарските острови както богатите на потънали обекти Тоскански острови (Италия,)и разнообразния малтийски архипелаг, състоящ се от Малта, Гозо и Комино. Тези места са визитната картичка на това, което Европа може да предложи. Това би трябвало да е достатъчно, за да изостри апетита ви и постави Европа в списъка ви с забележителни дестинации за гмуркане.

Продължение …

Малта и Гозо

malta2Малта и по-малкият и брат Гозо са признати за две от подводните съкровища на Средиземно море, още от зората на скуба дайвинга. Благословени с отлична видимост, която може да надвишава 30 метра,островите предлагат на посетителите си множество места за гмуркане, вариращи от уникални природни странности до потънали обекти от времето на втората световна война и нарочно потопени изкуствени рифове. Намираща се на стратегическо място, Малта има богата история, датираща повече от 6000 години. През цялата писана история, той е бил в центъра на световните събития и е рай, бойно поле и убежище за множество значими личности. По време на Втората световна война, силите на Оста подложили острова на жестоки, концентрирани бомбардировки, но малтийците отказват да се предадат. През 1942 г. крал Джордж VI признава това невероятно усилие като връчва Георгиевски Кръст –най-висока британска, награда за храброст – на народа на Малта. В историята на острова има нещо изключително привлекателно за водолазите – „рековете”. Един от знаковите потънали обекти е  бомбардировачът Blenheim, които или е бил свален  или е опитал да се приводни по време на Втората световна война. BlenheimBomberHMS Stubborn

Лежащ на 40 метра дълбочина на южното крайбрежие, той се намира в район на доста силни течения. Това категоризира гмуркането „за напреднали”, но тези, които вложат усилия и се спуснат ще бъдат възнаградени с гмуркане на абсолютно непокътнат военен самолет. Други “рекове” отHMS Maori Втората световна война са HMS Maori, HMS Southwold, помощния кораб X127 и подводницата HMS Stubborn. Но, Малта може би е най-известна сред любителите на „рекове” с програмата си за създаване на изкуствени рифове, една от най-прогресивните в региона. В резултат на това на острова са събрани няколко „река” от световна класа, включително товарните кораби Um El Faroud, Imperial Eagle, буксира Rozi и военния патрулен кораб P29. Гозо също има изкуствен риф, който се състои от три потопени обекта – ферибота Xlendi, Cominoland и Karwela. Всички те са гъсто населени с морски обитатели, а дълбочините варират така, че предлагат условия за почти всички нива дайвъри. Островите разполагат и с няколко уникални природни места за гмуркане, включително арката Cirkewwa  – любимо място на подводните фотографи – и пещерите в Ghar Laps. HmsSOUTHWOLdВътрешното море на Гозо и Синята Дупка (Blue Hole) също са достойни за един поглед, въпреки че последната не е истинска синя дупка, а по-скоро невероятно скално образувание със спиращи дъха форми както над, така и под водата. Най-хубавото е, че повечето сайтове са достъпни от брега, което го прави идеално място за гмуркане в група. Можете да се изпитате силата на другарство, докато товарите екипировката в превозните средства, шофирайки до местата за гмуркане и окомплектовайки се на брега, създавайки здрави връзки с хората около вас. Няма времеви ограничения, няма нужда да чакате за лодка, да следвате местен гид – само свободата да изследвате, съобразявайки се с желаният на групата. Освен това, на острова има множество исторически забележителности, които чакат да бъдат проучени, когато не сте заети с гмуркане.

malta4Малта и Гозо трудно могат да бъдат надминати. И двата острова предлагат фантастични места за гмуркане както и богата история, приятелски настроени хора и топъл климат, което ги прави изключително желана от водолазите дестинация.

malta5malta3

НАЙ-ДОБРО ВРЕМЕ ДА СЕ ПОСЕТИ: Целогодишно, но най-топлото време е от средата на Юли до средата на Септември. КАКЪВ КОСТЮМ ДА ВЗЕМА: 3мм или 5мм през лятото, 7мм през зимата. МЕСТНА ВАЛУТА: Евро. КЛИМАТ: Средната температура на въздуха през зимата е 14 градуса, а през лятото 32 градуса. СРЕДНА ВИДИМОСТ: 30 метра. ПЪТЕВОДИТЕЛИ И РЪКОВОДСТВА:Scuba Diving Malta, Gozo and Comino” от Peter G. Lemon и Maltese Islands Diving Guide” от Ned Middleton.

ScubaBG Team

Акулите лисици (Thresher shark) използват опашките си като камшик по време на лов

Уникални кадри заснети от водолаз, показват за пръв път акули използващи опашките си като камшик по време на лов в естествената им среда

Tresher Shark

Tresher Shark

Водолаз е запечатал на видео редки кадри на уникалния стил на ловуване на този вид акула в тропическите води край Филипините. Филмът е заснет в близост до кораловите рифове окръжаващи остров Пескадор, където огромни пасажи от сардини привличат акулите в района. Видеото показва как акула ускорява насочвайки се към гъст пасаж от риба, след това рязко намалява като накланя гръдните си перки напред. По този начин задната част на рибата се повдига нагоре. Тези позиция позволява на акулата да изстреля свиреп камшичен удар с опашка, който зашеметява и убива близко намиращите се риби.

http://www.youtube.com/watch?v=Mn7NTAHDZuM

Ударите са заснети от Клеменс Ган, подводен видеограф и дайвинг инструктор, и анализирани от морски биолози от Филипините и Великобритания. Ловната тактика е била наблюдавана при мъжки и женски екземпляри от различни възрасти. Учените изследвали 25 атаки над пасажи от сардини между юни и октомври 2010 година. От тях, 22 били със замахване на опашката над главата, а при останалите акулите замахвали с опашка странично. След всяка атака, акулите внимателно описвали кръг и се връщали на същото място, за да изядат зашеметените и мъртви сардини. Заснет с подводна камера на дълбочина 10 до 25 метра, филмът е смятан за първият, показващ как акула лисица използва опашката си да ловува в естествената си среда. Акулите в кадър са “пелагични”(дълбоководни, океански), един от трите вида акули лисица. Морските биолози отдавна подозират, че лисиците използват опашките си като оръжие за да ловуват. Половината от дължината на тялото им е опашка с формата на коса. Пелагичните лисици достигат размери до почти четири метра, около два метра, от които е опашка, някои възрастни особи достигат до шест метра дължина. Саймън Оливър, морски биолог в „Института за изследвания и опазване на акулите лисици” на Филипините, обяснява, че “опашните шамари” достигат скорост до 24 метра в секунда, или повече от 86 км/ч. В някои случаи ударите са с такава скорост, че поради рязкото падане на налягането зад опашката на акулата се формирали мехурчета. Физическата сила на ударите би убила и зашеметила малко риба, но болшинството риби са били ефективно нокаутирани от динамичната вълната, която се създава при атаката. “Тези шамари с опашка предизвикват експлозивни шокови вълни във водата, който според нас са част от ловната техника”, споделя още Оливър. Анализ на ударите с опашка показва, че едва всеки втори е успешен, но когато са успешни, акулите убиват до седем риби наведнъж, или при първоначалната атака, или чрез зашеметяване. humpbackЛисиците не са единствените морски хищници, които използват опашките си. Гърбатите китове и кашалотите удрят по повърхността на водата за да общуват на големи разстояния, а косатките са забелязани да удрят яростно водата за да зашеметят  плячката си. Белите акули също бият по повърхността на водата с опашките си, но по-скоро като предупреждение към конкурентите си.

ScubaBG Team

Несравнимата красота на островите Медас

Намирането  на нова и интересна дестинация за гмуркане не е чак толкова трудно, просто трябва да обърнем поглед към богатата на подводни чудеса родина на дайвинга – Европа. С безброй места за гмуркане и люлка на съвременния спорт „скуба дайвинг”, Европа предлага превъзходни места за гмуркане и много надводни атракции и може да задоволи дори и най-претенциозния вкус. На картата на „стария” континент ще откриете два испански архипелага – Медас и Канарските острови както богатите на потънали обекти Тоскански острови (Италия), и разнообразния Малтийски архипелаг състоящ се от Малта, Гозо и Комино. Тези места са визитната картичка на това, което Европа може да предложи. Това би трябвало да е достатъчно, за да изостри апетита ви и да постави Европа в списъка ви със забележителни дестинации за гмуркане.

Островите Медас, Испания

Medas IslandsРай за морските обитатели, седемте острова на архипелага Медас(или Медес от Каталонски език) са като оазис в средата на безплодна пустиня. От обявяването му за защитен морски резерват през 1983 г., популацията на рибите се е увеличила лавинообразно. Стада от Хромис (chromis), Антиас(anthias), баракуди и ципура често се срещат на повечето места за гмуркане. Дайвърите ежедневно се натъкват на октоподи и скорпени, но основната притегателна сила за водолазите е местната популация от групери, някои от които надвишават 1,5м дължина.

AntiasChromis

Повечето от тях са свикнали с обективите на камерите и с радост ще позират за снимки, ако се приближите достатъчно бавно и внимателно. Ако сред вас има такива, които не могат да се гмуркат без своята фото или видео камера, островите Медас определено са вашето място за гмуркане.Grouper1 Видимостта около 18 метра е допълнителен бонус, тъй както и варовиковата структура на островите със система от тунели и пещери, наподобяваща пчелна пита. Най-хубавото е, че броят на водолазите допускани да се гмуркат в рамките на един ден е строго ограничен и има само една шепа официални места за швартоване. Това способства да се запази непокътната природа на тези малки острови. Обезателно трябва да посетите местата за гмуркане Педра де Дю, Карал Бернат, Долфи Сюд, Ла Вака и Фаранелите. Островите Медас са се разпръснали на територия от една морска миля близо до бреговете на тихия туристически район Ле Стартит в Коста Брава. Сезонът за гмуркане продължава от април до октомври и съвпада с хубаво време в региона. С отличната си инфраструктура, това е идеалното място за дайв ваканция, тъй като ви дава достъп до широк асортимент от туристически възможности, включително градовете Барселона и Жирона, както и близките Балеарски острови – Майорка, Менорка и Ибиса а ако сте любители на по дългите пътувания с автомобил можете да пресечете границата с Франция и да разгледате Тулуза и Монпелие. НАЙ-ДОБРО ВРЕМЕ ДА СЕ ПОСЕТИ: От Април до Октомври. КАКЪВ КОСТЮМ ДА ВЗЕМА: 5мм ако сте издържливи или 7мм за по-добра термозащита. МЕСТНА ВАЛУТА: Евро. КЛИМАТ: Температура на въздуха 24-32 градуса, на водата 18-21 градуса. СРЕДНА ВИДИМОСТ: 17-20метра. ПЪТЕВОДИТЕЛИ И РЪКОВОДСТВА: www.spainforvisitors.com

Следва продължение …

ScubaBG Team

Гибелта на SSN 593 “Трешър”

На  10 април се навършиха 50 години от гибелта на атомната  подводница “Трешър” – гордостта на Венноморския флот на САЩ. На тази дата през 1963г. най-модерната за своето време субмарина, изчезнава за винаги в дълбините на Атлантическия океан. Истинските причини за гибелта на SSN “593” и 129 членния и екипаж са неясни и до ден днешен. Има само версии …

Tresher3Сутринта  9-ти април 1963г. била безветрена, а небето било ясно без нито един облак. Водите  на Атлантическия океан отразявали слънчевите лъчи и блестели в сребърно. Подводницата, излизаща  от пристанището на Портсмут, напомняла на гигантска хищна риба изплуваща на повърхността. Размерите и били впечатляващи. Субмарината с регистрационен номер «SSN-593» била нареченa “Трешър”. Това е названието на дълбоководна акула от семейство Alopiidae (Thresher shark) – най-подходящото име за бойна подводна лодка. Капитан-лейтенант Джон Уесли Харви командвал за пръв път такъв кораб. На 35 години, през 1950г., той завършва Военноморската академия в Анаполис, осми по успех  в списъка на най-добрите възпитаници.

До “Трешър” Харви служи в продължение на три години на “Наутилус”, първата американска атомна подводница, и участва в похода под ледовете на Северния ледовит океан. За командир на “Трешър” е назначен три месеца преди да има възможност да се запознае с подводницата. Ако пробното плаване минело успешно, на субмарината предстояло няколко месечно изследване на водите на Северния Атлантик. На 9 Април предстояло първото испитание: подводницата трябвало да направи двудневно потапяне във водите край източното крайбрежие на Съединените щати. На борда на “Трешър” нямало оръжие. Но хора, без да броим екипажа имало повече от обичайното, трима офицери от корабостроителницата, представител от щаба и седемнадесет цивилни, предимно инженери и техници. Общо – 129 души.

Tresher4

Въпреки че “Трешър” не била първата американска атомна подводница, била първата със привичните за наши дни обтекаеми форми. Тя била първата от нов клас атомни подводници. Никой не знаел точно колко дълбоко може да се потопи лодката. Не по-малко от 330 метра, смятали мнозина. Тази дълбочина е три пъти по-голяма от тези, на които са в били в състояние да се потапят подводниците през Втората световна война.

Първата задача на “Трешър”, се състояла в това да се потопи до максимална тестова дълбочина. Придружавал подводницата “Скайларк” – малък катер, чиято задача била да се грижи за лодката и да действа като спасителен кораб в случай на нужда. В подводен режим, лодката се свързала със “Скайларк” по “подводен телефон” функциониращ посредством звукови вълни генерирани от електричество. Това единствено средство за постоянна комуникация не било много ненадеждно. Много от съобщенията били приемани изкривени, ако изобщо достигали до адресата. В 12.30 ч. “Трешър” и катерът се намирали на около 50км югоизточно от Портсмут. Звучи команда за потапяне и за няколко секунди подводница изчезва под водата. До десет метра дълбочина, екипажът извършва цялостен преглед на всички системи. На първо място се провеждат тестовете за водонепроницаемост, а по-късно за контрол и управление. Към  21:00 всички проверки приключили. Подводницата и придружаващият я катер се движат по курс на югоизток. Тяхната цел – ръба на континенталния шелф. Там, където морското дъно се спуска рязко надолу в бездната.

На 10 април в 07:45 ч. лодката се намирала на около 350 километра от Портсмут. “Скайларк” бил позициониран точно над нея. Морето било спокойно, духал лек северен вятър. В 7:47 “Трешър” започва спуск на максимална тестова дълбочина. Кап. Харви предава по телефона, че планира да остане под вода в продължение на шест часа. На “Скайларк” продължават да поддържат връзка посредством „подводния телефон”, а “Трешър” бавно се спуска в дълбините на океана. С всеки метър дълбочина налягането на квадратен метър се увеличава с един тон. Това означава, че на 300 метра дълбочина на всеки квадратен метър от корпуса на субмарината налягането е 300 тона. Огромната сила! Нито една подводница не е напълно херметична. Ето защо на всяка следваща “стъпка” от потапянето членовете на екипажа инспектират всички отсеци, в търсене на течове и докладват резултатите на командния пост. Теч може да се появи преди всичко на букси, клапани, в торпедните апарати и люковете – тоест там където външната обшивка на кораба е прекъсната. Когато лодката е на дълбочина 300 фута (90 метра), Кап. Харви събира информацията от всички отсеци. След анализ на докладите, той решава, че всичко е в нормите, и дава команда да продължат спускането. С всяка секунда налягането се увеличава, лодката, плътно притисната като в огромно менгеме започва да вибрира. За да се потопи всяка подводница запълва баластните си цистерни с морска вода, а да изплува изтласква навън водата от резервоарите с помощта на сгъстен въздух. Естествено, колкото по-дълбоко е, толкова по-трудно е да се изтласка водата поради високото външно налягане. За да поддържа, обаче, подводницата определена дълбочина само една система от баластни цистерни не е достатъчна.Tresher2 Тази функция изпълняват хоризонталните стабилизатори. В 7:52 “Трешър” излиза на връзка и съобщава за потапяне до  400 фута (122 метра). В 08:00 ч. на “Скайларк” получават информация за по-нататъшния курс на лодката. В 8:09 от борда на “Трешър” докладват, че е  достигната половината от максималната дълбочина на спускането. “Скайларк” продължава да виси над подводница, получавайки информация за по-нататъшните изменения на курса. В 8:35 от “Трешър” съобщават, че предприемат последната “стъпка” – потапяне на максимална дълбочина. Следват допълнителни планови съобщения с явно влошаване на качеството на комуникацията. В 9:02 от катера искат уточняване на данните. Съобщението е получено на подводницата силно изкривено, защото от там отговарят: “Моля, повторете”. В 9:09 “Трешър” достига най-накрая максималната тестова дълбочина – 330 м. Минута по-късно, от подводница изпращат съобщение  за промяна на курса. Засега всичко върви по план. В 9:12 – отново осъществяват проверка на връзката, която съвсем се е влошила. В 9:13 на катера получават тревожно съобщение: “Имаме определени проблеми. Положителен ъгъл … вертикална … опитвам се да продуя … Ще информирам”. Що за “определени проблеми”? Следващите откъслечни фрази, означават, че капитан Харви възнамерява да изплува, защото “продувам” – означава да изпомпва сгъстен въздух в резервоарите на подводницата, за да се издигне на дълбочина с по-малко налягане. Действието е доста съмнително, и като че ли на Харви нв му се удава, в противен случай не би докладвал за “опити”, а направо за “продуване”. На “Скайларк”, свързочникът лейтенант Уотсън крещи: “При вас всичко ли е под контрол?” при всеки доловен шум напомнящ на съобщение, след това дава координатите на катера и търси “Трешър” – никакъв отговор … Скоро, присъстващите в радио рубката чуват шумове, сходни с тези, които съпътстват изпускането на сгъстен въздух. В 9:16 те получават изкривено съобщение и вярват, че сред потока от думи прозвучава фразата “тестова дълбочина”, а Уотсън твърди, че преди нея чул думата “превиших”. В 9:17 пристига последното съобщение, което на практика е невъзможно да се разбере “, 900 … север”.  По-скоро това са данни за местоположението на субмарината. Край. Повече никакви сигнали. В 9:18 лейтенант Уотсън отново чува силен шум – сякаш подводницата се разпада на части. От 9:20 нататък от “Скайларк” настойчиво се опитват да се свържат с “Трешър”, но в отговор – гробна тишина. В 9:40 Уотсън пита капитан Хекер: „ Не е ли време да сигнализирате за изчезването на “Трешър” в щаба на Военноморските сили?” Хекер прави последен отчаян опит: хвърля зад борда две ръчни гранати. Ударната вълна би разтресла дълбините, категоричен сигнал за “Трешър” да изплува на повърхността. В отговор – тишина. Едва в 10:45 Хекер се решава да поиска връзка с военноморската база … Съобщението получено на базата, известява за най-голямата катастрофа в американския флот в мирно време. В търсене на подводницата моментално са изпратени самолети и специалния кораб “Рикавъри”.

В 15:35 в Пентагона звъни телефонът, в офиса на адмирал Джордж У. Андерсън, директор на военно-морските операции. В следващия половин час, Андерсън информира за извънредна ситуация всички важни военни и политици, включително президента Джон Ф. Кенеди.

MapТърсенето продължава. Пет разрушителя, фрегата и две подводници са изпратени в зоната за издирване. Едва в края на деня политици и военни осъзнават – случило се е непоправимото. В 17:30 ч. От “Рикавъри” пристига съобщение: седем мили южно от мястото където се е намирал “Скайларк” в 9:17, на повърхността е намерено маслено петно. Малко по-късно на същото място са събрани няколко парчета корк и пластмаса. С корк, който служи като изолационен материал, е била облицована цялата вътрешна страна на корпуса на “Трешър”, а намерената  пластмаса била от типа използван за защита от радиация в атомните подводници. Още преди отплаването капитанът на подводницата Харви получил строга заповед: какво и да става да изплува в надводно положение и да докладва на 10 април в 21:00 ч., но в определеното време съобщение не било прихванато. Угасва и последният лъч на надежда … Сутринта на 11 април издирвателната операция продължава и корабите отново намират маслени петна и предмети, сред тях – ръкавици, които се носят в реактора. В 10:30 часа, адмирал Андерсън излиза пред медиите и официално обявява загубата на атомната подводница. Един от журналистите пита дали хора биха могли да оцелеят в дълбините. Отговорът на адмирала звучи като смъртна присъда: “Мисля, че не”. От този момент нататък 129-те души на борда на “Трешър” не се смятат за изчезнали, а за загинали. Президентът Кенеди в речта си към близките и семействата на загиналите моряци изразява своите дълбоки съболезнования. В петък 12-ти април, в корабостроителница в Портсмут, спускат националния флаг. Доковете замират за няколко минути. Матросите и войниците застават  “мирно”, а работниците свалят  каските си … Загубата на “Трешър” не само е най-голямата катастрофа за военноморските сили на САЩ в мирно време, но и ужасяваща по брой на жертвите трагедия.

ScubaBG Team