Category Archives: Dive History

Човекът легенда: Жак ив Кусто

Jacques Yves Cousteau2Жак-Ив е роден на 11 юни 1910 година в Сен Андре де Кубжак, Франция и е вторият син на Даниел и Елизабет Кусто. Кусто винаги е обичал водата и в ранните си тийнейджърски години се интересува от машини. На 11 годишна възраст, Кусто построява модел на кран, а на 13 – кола задвижвана с батерии. По същото време Кусто започва да се увлича и по киното. Със спестяванията си, той си купува камера за домашни филми.

В гимназията на Кусто бързо омръзват училищните уроци и започва да прави бели. В резултат на това, родителите му са принудени да го изпратят в по-строго училище-интернат. Кусто бързо намира мястото си в тази нова среда и след дипломирането си постъпва във Военноморското училище в Брест. През 1933 г. Кусто постъпва във френския флот с чин артилерийски офицер. Това е перидът, през който той започва своите подводни изследвания и работата си над дихателен апарат за по-продължителни гмуркания.

През 1937 г. Кусто се жени за Симона Мелхиор, от която има двама сина, Жан-Мишел и Филип. Две години след брака им, Кусто се приема участие във Втората световна война на страната на Франция, разбира се. Той прекарва известно време като шпионин, за което е награден с няколко медала. По време на войната, Кусто все още намира време да продължи своята работа над подводния дихателен апарат. През 1943 г. той и френският инженер Емил Ганян усъвършенстват акваланга, което позволява на водолаза да остава под вода в продължение на няколко часа. Флотът използва водолази с акваланги за намиране и обезвреждане на вражески мини както по време така и след Втората световна война.

През 1948 г. Кусто е произведен в чин капитан на корвета във френския флот, а две години по-късно е избран за президент на Френското Океанографско дружество. Същата година, Кусто закупува легендарния си кораб Калипсо за да продължи изследванията си.CalipsoЗа да финансира пътуванията си и да увеличи обществения интерес към подводните изследвания, Кусто заснема множество филми и публикувани редица книги. Неговите филми са „The Silent World” (1956) и „World Without Sun” (1966). И двата спечелват наградата на Американската Филмова Академия – Оскар „За най-добър документален филм”. Неговите книги включват „The Living Sea” (1963), „Dolphins” (1975), и „Jacques Cousteau: The World Ocean” (1985).

Поради изключителната си натовареност с множество проекти, Кусто напуска френския Coneshelfфлот. През 1957 г. той става директор на Океанографския музей на Монако, основава Подводната Изследователска Група в Тулон, и оглавява програмата „Conshelf” за сатурационни гмуркания. „Conshelf” представлява програма-експеримент, в която хора живеят и работят под вода за продължителни периоди от време.

През 1968 г. Кусто е помолен да направи телевизионен сериал. През следващите осем години, „The Undersea World” на Жак Кусто представя на широката публика света на акулите, китовете, делфините, потъналите съкровища и кораловите рифове. През 1974 г. Кусто основава „Обществото на Кусто” за опазване на живота в океаните. Членовете на тази нестопанска организация нарастват главоломно и наброяват повече от 300 000 членове по целия свят. Кусто е награден с „Медал на Свободата” от президента Рейгън през 1985 г., а през 1989 г. е почетен от Франция с членство във Френската академия на науките.

Jacques Yves Cousteau1 Jacques Yves Cousteau3Jacques Yves Cousteau4

На 11 януари 1996 г. Калипсо потъва в пристанището на Сингапур, а в последните години от живота си, Кусто води съдебна битка със сина си, Жан-Мишел върху правата за ползването на името Кусто. Жак Ив Кусто умира на 25 юни 1997 година.

ScubaBG Team

Advertisements

Ранната история на Дайвинга

Хората със своето вродено любопитство са желали да узнаят тайните на морското дъно в продължение на векове. Древни ръкописи съдържат описание на първите водолази. Вековни артефакти загатват, че хората са се гмуркали под вода да събират материали за бижута като бисери и раковини. Гръцката литература описва първите гмуркачи. Херодот (500 г. пр.н.е.) разказва историята на Сцилис, гръцки моряк, който използва тръстика, за да диша под вода, докато реже швартовите въжета на персийските кораби. Човешкото любопитство кара хората да развиват и подобряват методите на престой под вода за по-дълго време и на все по-големи дълбочини.

diver2Мъже и жени са практикували гмуркане на апнеа в продължение на векове. Косвено доказателство са хиляда-годишни подводни артефакти, открити на сушата (напр. седефени орнаменти), както и изображения на гмуркачи в древни рисунки. В древна Гърция хората практикуващи гмуркане със задържане на дишането били известни, като ловци на морски гъби и с военните си подвизи. От тях, историята на Сцилис (понякога изписван като Сцилиас; около 500 г. пр.н.е.) е може би най-известната, разказана през 5-ти век пр. Хр от историка Херодот и цитирана в множество съвременни текстове.

“По време на гръцка военноморска кампания Сцилис бил взет в плен на борда на кораба на персийския цар Ксеркс I. Когато Сцилис разбрал, че Ксеркс се готви да атакува гръцката флотилия, той взел нож и скочил зад борда. Персите не го намерили във водата и diver4предположили, че се е удавил. Сцилис изплувал през нощта и се промъкнал до всички кораби от флотата на Ксеркс, режейки швартовите въжета на всеки кораб; той използвал стъбло от тръстика като шнорхел за да остане незабелязан. След това преплувал девет мили (15 км) за да се върне при гърците около нос  Артемисум.”

Желанието на хората да слязат под водата вероятно е съществувало винаги: на лов за храна, да извадят артефакти, да ремонтират кораби (или да ги потопят!), а може би просто да наблюдават морския свят. Докато древните не намерили начин да дишат под вода, обаче, всяко гмуркане било бързо и кратко.

Как да останат под водата по-дълго? Дишането през куха тръстика позволявало на гмуркача тялото му да остане потопено под водата, но почти веднага станало ясно, че тръстика дълга повече от два фута (61см) не работи добре; затрудненото ефективно вдишване в следствие на повишеното водно налягане ограничавало дължината на шнорхела. Дишането под вода от мях пълен с въздух също било изпробвано, но също с неуспех поради повторното вдишване на въглероден диоксид.

diver1През 16 век хората започнали да използват водолазни звънци захранвани с въздух от повърхността, може би първите ефективни средства за престой под вода, за неограничен период от време. Звънецът висял на няколко метра под повърхността, дъното му било отворено към водата, а горна част, съдържала сгъстен въздух от налягането на водата. Когато водолазът заемел изправено положение, неговта глава се намирала във въздушната възглавница. Той можел да напусне звънеца за минута или две, за да събира гъби или да изследва дъното, след това се връщал за кратко време обратно, докато въздухът в звънеца вече не ставал за дишане.

През 16-ти век в Англия и Франция, били използвани цели хидрокостюми от кожа за да се достигнат дълбочини от шестдесет фута (20мт). Въздух се помпел в костюмите от повърхността с помощта на ръчни помпи. Скоро били направени шлемове от метал, за да издържат на още по-голямо налягане и водолазите слезли още по-дълбоко. До 1830г. шлемът с подаване на въздух от повърхносттаdiver3 се усъвършенствал достатъчно добре, за да се позволи продължителни спасителни и строителни работи под вода.

От началото на 19-ти век, двата основни пътя на развитието – научният и технологичният – ускорили подводните изследвания и разработки. Научни изследвания били разработени от французина Пол Бърт и шотландеца Джон Скот Халдейн. Техните изследвания помогнали да се  обясни действието на налягането на водата върху човешкото тялото, а също така да се определят безопасните граници за гмуркане със сгъстен въздух. В същото време, усъвършенстването на технологиите – пневматични помпи, филтри за въглероден диоксид, регулатори и т.н., дали възможност на хората да останат под вода за по-дълго време.

ScubaBG Team

Гибелта на SSN 593 “Трешър”

На  10 април се навършиха 50 години от гибелта на атомната  подводница “Трешър” – гордостта на Венноморския флот на САЩ. На тази дата през 1963г. най-модерната за своето време субмарина, изчезнава за винаги в дълбините на Атлантическия океан. Истинските причини за гибелта на SSN “593” и 129 членния и екипаж са неясни и до ден днешен. Има само версии …

Tresher3Сутринта  9-ти април 1963г. била безветрена, а небето било ясно без нито един облак. Водите  на Атлантическия океан отразявали слънчевите лъчи и блестели в сребърно. Подводницата, излизаща  от пристанището на Портсмут, напомняла на гигантска хищна риба изплуваща на повърхността. Размерите и били впечатляващи. Субмарината с регистрационен номер «SSN-593» била нареченa “Трешър”. Това е названието на дълбоководна акула от семейство Alopiidae (Thresher shark) – най-подходящото име за бойна подводна лодка. Капитан-лейтенант Джон Уесли Харви командвал за пръв път такъв кораб. На 35 години, през 1950г., той завършва Военноморската академия в Анаполис, осми по успех  в списъка на най-добрите възпитаници.

До “Трешър” Харви служи в продължение на три години на “Наутилус”, първата американска атомна подводница, и участва в похода под ледовете на Северния ледовит океан. За командир на “Трешър” е назначен три месеца преди да има възможност да се запознае с подводницата. Ако пробното плаване минело успешно, на субмарината предстояло няколко месечно изследване на водите на Северния Атлантик. На 9 Април предстояло първото испитание: подводницата трябвало да направи двудневно потапяне във водите край източното крайбрежие на Съединените щати. На борда на “Трешър” нямало оръжие. Но хора, без да броим екипажа имало повече от обичайното, трима офицери от корабостроителницата, представител от щаба и седемнадесет цивилни, предимно инженери и техници. Общо – 129 души.

Tresher4

Въпреки че “Трешър” не била първата американска атомна подводница, била първата със привичните за наши дни обтекаеми форми. Тя била първата от нов клас атомни подводници. Никой не знаел точно колко дълбоко може да се потопи лодката. Не по-малко от 330 метра, смятали мнозина. Тази дълбочина е три пъти по-голяма от тези, на които са в били в състояние да се потапят подводниците през Втората световна война.

Първата задача на “Трешър”, се състояла в това да се потопи до максимална тестова дълбочина. Придружавал подводницата “Скайларк” – малък катер, чиято задача била да се грижи за лодката и да действа като спасителен кораб в случай на нужда. В подводен режим, лодката се свързала със “Скайларк” по “подводен телефон” функциониращ посредством звукови вълни генерирани от електричество. Това единствено средство за постоянна комуникация не било много ненадеждно. Много от съобщенията били приемани изкривени, ако изобщо достигали до адресата. В 12.30 ч. “Трешър” и катерът се намирали на около 50км югоизточно от Портсмут. Звучи команда за потапяне и за няколко секунди подводница изчезва под водата. До десет метра дълбочина, екипажът извършва цялостен преглед на всички системи. На първо място се провеждат тестовете за водонепроницаемост, а по-късно за контрол и управление. Към  21:00 всички проверки приключили. Подводницата и придружаващият я катер се движат по курс на югоизток. Тяхната цел – ръба на континенталния шелф. Там, където морското дъно се спуска рязко надолу в бездната.

На 10 април в 07:45 ч. лодката се намирала на около 350 километра от Портсмут. “Скайларк” бил позициониран точно над нея. Морето било спокойно, духал лек северен вятър. В 7:47 “Трешър” започва спуск на максимална тестова дълбочина. Кап. Харви предава по телефона, че планира да остане под вода в продължение на шест часа. На “Скайларк” продължават да поддържат връзка посредством „подводния телефон”, а “Трешър” бавно се спуска в дълбините на океана. С всеки метър дълбочина налягането на квадратен метър се увеличава с един тон. Това означава, че на 300 метра дълбочина на всеки квадратен метър от корпуса на субмарината налягането е 300 тона. Огромната сила! Нито една подводница не е напълно херметична. Ето защо на всяка следваща “стъпка” от потапянето членовете на екипажа инспектират всички отсеци, в търсене на течове и докладват резултатите на командния пост. Теч може да се появи преди всичко на букси, клапани, в торпедните апарати и люковете – тоест там където външната обшивка на кораба е прекъсната. Когато лодката е на дълбочина 300 фута (90 метра), Кап. Харви събира информацията от всички отсеци. След анализ на докладите, той решава, че всичко е в нормите, и дава команда да продължат спускането. С всяка секунда налягането се увеличава, лодката, плътно притисната като в огромно менгеме започва да вибрира. За да се потопи всяка подводница запълва баластните си цистерни с морска вода, а да изплува изтласква навън водата от резервоарите с помощта на сгъстен въздух. Естествено, колкото по-дълбоко е, толкова по-трудно е да се изтласка водата поради високото външно налягане. За да поддържа, обаче, подводницата определена дълбочина само една система от баластни цистерни не е достатъчна.Tresher2 Тази функция изпълняват хоризонталните стабилизатори. В 7:52 “Трешър” излиза на връзка и съобщава за потапяне до  400 фута (122 метра). В 08:00 ч. на “Скайларк” получават информация за по-нататъшния курс на лодката. В 8:09 от борда на “Трешър” докладват, че е  достигната половината от максималната дълбочина на спускането. “Скайларк” продължава да виси над подводница, получавайки информация за по-нататъшните изменения на курса. В 8:35 от “Трешър” съобщават, че предприемат последната “стъпка” – потапяне на максимална дълбочина. Следват допълнителни планови съобщения с явно влошаване на качеството на комуникацията. В 9:02 от катера искат уточняване на данните. Съобщението е получено на подводницата силно изкривено, защото от там отговарят: “Моля, повторете”. В 9:09 “Трешър” достига най-накрая максималната тестова дълбочина – 330 м. Минута по-късно, от подводница изпращат съобщение  за промяна на курса. Засега всичко върви по план. В 9:12 – отново осъществяват проверка на връзката, която съвсем се е влошила. В 9:13 на катера получават тревожно съобщение: “Имаме определени проблеми. Положителен ъгъл … вертикална … опитвам се да продуя … Ще информирам”. Що за “определени проблеми”? Следващите откъслечни фрази, означават, че капитан Харви възнамерява да изплува, защото “продувам” – означава да изпомпва сгъстен въздух в резервоарите на подводницата, за да се издигне на дълбочина с по-малко налягане. Действието е доста съмнително, и като че ли на Харви нв му се удава, в противен случай не би докладвал за “опити”, а направо за “продуване”. На “Скайларк”, свързочникът лейтенант Уотсън крещи: “При вас всичко ли е под контрол?” при всеки доловен шум напомнящ на съобщение, след това дава координатите на катера и търси “Трешър” – никакъв отговор … Скоро, присъстващите в радио рубката чуват шумове, сходни с тези, които съпътстват изпускането на сгъстен въздух. В 9:16 те получават изкривено съобщение и вярват, че сред потока от думи прозвучава фразата “тестова дълбочина”, а Уотсън твърди, че преди нея чул думата “превиших”. В 9:17 пристига последното съобщение, което на практика е невъзможно да се разбере “, 900 … север”.  По-скоро това са данни за местоположението на субмарината. Край. Повече никакви сигнали. В 9:18 лейтенант Уотсън отново чува силен шум – сякаш подводницата се разпада на части. От 9:20 нататък от “Скайларк” настойчиво се опитват да се свържат с “Трешър”, но в отговор – гробна тишина. В 9:40 Уотсън пита капитан Хекер: „ Не е ли време да сигнализирате за изчезването на “Трешър” в щаба на Военноморските сили?” Хекер прави последен отчаян опит: хвърля зад борда две ръчни гранати. Ударната вълна би разтресла дълбините, категоричен сигнал за “Трешър” да изплува на повърхността. В отговор – тишина. Едва в 10:45 Хекер се решава да поиска връзка с военноморската база … Съобщението получено на базата, известява за най-голямата катастрофа в американския флот в мирно време. В търсене на подводницата моментално са изпратени самолети и специалния кораб “Рикавъри”.

В 15:35 в Пентагона звъни телефонът, в офиса на адмирал Джордж У. Андерсън, директор на военно-морските операции. В следващия половин час, Андерсън информира за извънредна ситуация всички важни военни и политици, включително президента Джон Ф. Кенеди.

MapТърсенето продължава. Пет разрушителя, фрегата и две подводници са изпратени в зоната за издирване. Едва в края на деня политици и военни осъзнават – случило се е непоправимото. В 17:30 ч. От “Рикавъри” пристига съобщение: седем мили южно от мястото където се е намирал “Скайларк” в 9:17, на повърхността е намерено маслено петно. Малко по-късно на същото място са събрани няколко парчета корк и пластмаса. С корк, който служи като изолационен материал, е била облицована цялата вътрешна страна на корпуса на “Трешър”, а намерената  пластмаса била от типа използван за защита от радиация в атомните подводници. Още преди отплаването капитанът на подводницата Харви получил строга заповед: какво и да става да изплува в надводно положение и да докладва на 10 април в 21:00 ч., но в определеното време съобщение не било прихванато. Угасва и последният лъч на надежда … Сутринта на 11 април издирвателната операция продължава и корабите отново намират маслени петна и предмети, сред тях – ръкавици, които се носят в реактора. В 10:30 часа, адмирал Андерсън излиза пред медиите и официално обявява загубата на атомната подводница. Един от журналистите пита дали хора биха могли да оцелеят в дълбините. Отговорът на адмирала звучи като смъртна присъда: “Мисля, че не”. От този момент нататък 129-те души на борда на “Трешър” не се смятат за изчезнали, а за загинали. Президентът Кенеди в речта си към близките и семействата на загиналите моряци изразява своите дълбоки съболезнования. В петък 12-ти април, в корабостроителница в Портсмут, спускат националния флаг. Доковете замират за няколко минути. Матросите и войниците застават  “мирно”, а работниците свалят  каските си … Загубата на “Трешър” не само е най-голямата катастрофа за военноморските сили на САЩ в мирно време, но и ужасяваща по брой на жертвите трагедия.

ScubaBG Team

ПЪРВОТО ДАЙВИНГ ОБЩЕСТВО: Гмуркачите Ама

Когато историците говорят за „дайвинг общество” често споменават японските гмуркачи Ама, проследявайки техния занаят и култура хиляди години назад във времето.

ama2

Някои историци поддържат тезата, че Ама произлизат от скитащите морски цигани на североизточна Азия, които в последствие се заселват на сушата. По традиция гмуркачите Ама са жени, които се гмуркат на апнеа за да събират стриди, ракообразни и други морски организми за търговия и лични нужди.

Има няколко теории за това от къде водят началото си гмуркачите Ама. Една от тях е, че векове назад южните Японски острови били неплодородни. Местните жители се издържали като разменяли морските продукти, които събирали за ориз. С течение на времето търговията с Китай се разраствала и гмуркачите се превърнали в ключови доставчици на основни продукти на Китайската кухня, като морски охлюви и водорасли.

В обществото Ама жените се гмуркали докато мъжете управлявали лодките и се грижели за други ежедневни и дори домакински задължения. Изначално Ама се гмуркали голи, но в ama1студена вода използвали памучни облекла за съхраняване на телесната си температура. До изобретяването на неопреновите костюми ги делели векове за това силата на духа и твърдостта на Ама били от изключителна важност за успеха им. Друга теория обяснява, че специалните гмуркачески умения, които развили мъжете гмуркачи Ама, ги превърнали в ценна и незаменима част от екипажите на китоловните кораби, оставяйки по този начин само жените да се занимават с добива на морски продукти. Трета теория твърди, че непрекъснатите гмуркания правели мъжете гмуркачи стерилни и за това те оставили тази работа на жените.

Първоначално Ама се гмуркали и претърсвали морското дъно за ценен улов със замъглен от водата поглед и основно на опипване, тъй като не съществувала никаква екипировка. В края на краищата първите очила от черупки на костенурки и дърво били изобретени за да могат гмуркачите да виждат малко по-добре под водата. В началото на миналия век се появили и първите гмуркачески маски, които покривали и носа на гмуркача, а десетилетия по-късно малцината останали Ама започнали да използват неопренови костюми и плавници.

ama3Дълбочините и подводното време на гмурканията зависи от индивидуалните възможности на всеки Ама, а техният активен образ на живот им позволява да се гмуркат дори на възраст от 70 години. Уловът си поместват в дървени кошове, които също така използват за плавателни средства и да си почиват между гмурканията.

Обществото Ама съществува и до ден днешен и неговите членове са професионално активни. Те са заслужили мястото си в Японската история и днес тяхната уникална култура е в центъра на вниманието на Японската туристическа индустрия.

ScubaBG Team