На 10 април се навършиха 50 години от гибелта на атомната подводница “Трешър” – гордостта на Венноморския флот на САЩ. На тази дата през 1963г. най-модерната за своето време субмарина, изчезнава за винаги в дълбините на Атлантическия океан. Истинските причини за гибелта на SSN “593” и 129 членния и екипаж са неясни и до ден днешен. Има само версии …
Сутринта 9-ти април 1963г. била безветрена, а небето било ясно без нито един облак. Водите на Атлантическия океан отразявали слънчевите лъчи и блестели в сребърно. Подводницата, излизаща от пристанището на Портсмут, напомняла на гигантска хищна риба изплуваща на повърхността. Размерите и били впечатляващи. Субмарината с регистрационен номер «SSN-593» била нареченa “Трешър”. Това е названието на дълбоководна акула от семейство Alopiidae (Thresher shark) – най-подходящото име за бойна подводна лодка. Капитан-лейтенант Джон Уесли Харви командвал за пръв път такъв кораб. На 35 години, през 1950г., той завършва Военноморската академия в Анаполис, осми по успех в списъка на най-добрите възпитаници.
До “Трешър” Харви служи в продължение на три години на “Наутилус”, първата американска атомна подводница, и участва в похода под ледовете на Северния ледовит океан. За командир на “Трешър” е назначен три месеца преди да има възможност да се запознае с подводницата. Ако пробното плаване минело успешно, на субмарината предстояло няколко месечно изследване на водите на Северния Атлантик. На 9 Април предстояло първото испитание: подводницата трябвало да направи двудневно потапяне във водите край източното крайбрежие на Съединените щати. На борда на “Трешър” нямало оръжие. Но хора, без да броим екипажа имало повече от обичайното, трима офицери от корабостроителницата, представител от щаба и седемнадесет цивилни, предимно инженери и техници. Общо – 129 души.
Въпреки че “Трешър” не била първата американска атомна подводница, била първата със привичните за наши дни обтекаеми форми. Тя била първата от нов клас атомни подводници. Никой не знаел точно колко дълбоко може да се потопи лодката. Не по-малко от 330 метра, смятали мнозина. Тази дълбочина е три пъти по-голяма от тези, на които са в били в състояние да се потапят подводниците през Втората световна война.
Първата задача на “Трешър”, се състояла в това да се потопи до максимална тестова дълбочина. Придружавал подводницата “Скайларк” – малък катер, чиято задача била да се грижи за лодката и да действа като спасителен кораб в случай на нужда. В подводен режим, лодката се свързала със “Скайларк” по “подводен телефон” функциониращ посредством звукови вълни генерирани от електричество. Това единствено средство за постоянна комуникация не било много ненадеждно. Много от съобщенията били приемани изкривени, ако изобщо достигали до адресата. В 12.30 ч. “Трешър” и катерът се намирали на около 50км югоизточно от Портсмут. Звучи команда за потапяне и за няколко секунди подводница изчезва под водата. До десет метра дълбочина, екипажът извършва цялостен преглед на всички системи. На първо място се провеждат тестовете за водонепроницаемост, а по-късно за контрол и управление. Към 21:00 всички проверки приключили. Подводницата и придружаващият я катер се движат по курс на югоизток. Тяхната цел – ръба на континенталния шелф. Там, където морското дъно се спуска рязко надолу в бездната.
На 10 април в 07:45 ч. лодката се намирала на около 350 километра от Портсмут. “Скайларк” бил позициониран точно над нея. Морето било спокойно, духал лек северен вятър. В 7:47 “Трешър” започва спуск на максимална тестова дълбочина. Кап. Харви предава по телефона, че планира да остане под вода в продължение на шест часа. На “Скайларк” продължават да поддържат връзка посредством „подводния телефон”, а “Трешър” бавно се спуска в дълбините на океана. С всеки метър дълбочина налягането на квадратен метър се увеличава с един тон. Това означава, че на 300 метра дълбочина на всеки квадратен метър от корпуса на субмарината налягането е 300 тона. Огромната сила! Нито една подводница не е напълно херметична. Ето защо на всяка следваща “стъпка” от потапянето членовете на екипажа инспектират всички отсеци, в търсене на течове и докладват резултатите на командния пост. Теч може да се появи преди всичко на букси, клапани, в торпедните апарати и люковете – тоест там където външната обшивка на кораба е прекъсната. Когато лодката е на дълбочина 300 фута (90 метра), Кап. Харви събира информацията от всички отсеци. След анализ на докладите, той решава, че всичко е в нормите, и дава команда да продължат спускането. С всяка секунда налягането се увеличава, лодката, плътно притисната като в огромно менгеме започва да вибрира. За да се потопи всяка подводница запълва баластните си цистерни с морска вода, а да изплува изтласква навън водата от резервоарите с помощта на сгъстен въздух. Естествено, колкото по-дълбоко е, толкова по-трудно е да се изтласка водата поради високото външно налягане. За да поддържа, обаче, подводницата определена дълбочина само една система от баластни цистерни не е достатъчна.
Тази функция изпълняват хоризонталните стабилизатори. В 7:52 “Трешър” излиза на връзка и съобщава за потапяне до 400 фута (122 метра). В 08:00 ч. на “Скайларк” получават информация за по-нататъшния курс на лодката. В 8:09 от борда на “Трешър” докладват, че е достигната половината от максималната дълбочина на спускането. “Скайларк” продължава да виси над подводница, получавайки информация за по-нататъшните изменения на курса. В 8:35 от “Трешър” съобщават, че предприемат последната “стъпка” – потапяне на максимална дълбочина. Следват допълнителни планови съобщения с явно влошаване на качеството на комуникацията. В 9:02 от катера искат уточняване на данните. Съобщението е получено на подводницата силно изкривено, защото от там отговарят: “Моля, повторете”. В 9:09 “Трешър” достига най-накрая максималната тестова дълбочина – 330 м. Минута по-късно, от подводница изпращат съобщение за промяна на курса. Засега всичко върви по план. В 9:12 – отново осъществяват проверка на връзката, която съвсем се е влошила. В 9:13 на катера получават тревожно съобщение: “Имаме определени проблеми. Положителен ъгъл … вертикална … опитвам се да продуя … Ще информирам”. Що за “определени проблеми”? Следващите откъслечни фрази, означават, че капитан Харви възнамерява да изплува, защото “продувам” – означава да изпомпва сгъстен въздух в резервоарите на подводницата, за да се издигне на дълбочина с по-малко налягане. Действието е доста съмнително, и като че ли на Харви нв му се удава, в противен случай не би докладвал за “опити”, а направо за “продуване”. На “Скайларк”, свързочникът лейтенант Уотсън крещи: “При вас всичко ли е под контрол?” при всеки доловен шум напомнящ на съобщение, след това дава координатите на катера и търси “Трешър” – никакъв отговор … Скоро, присъстващите в радио рубката чуват шумове, сходни с тези, които съпътстват изпускането на сгъстен въздух. В 9:16 те получават изкривено съобщение и вярват, че сред потока от думи прозвучава фразата “тестова дълбочина”, а Уотсън твърди, че преди нея чул думата “превиших”. В 9:17 пристига последното съобщение, което на практика е невъзможно да се разбере “, 900 … север”. По-скоро това са данни за местоположението на субмарината. Край. Повече никакви сигнали. В 9:18 лейтенант Уотсън отново чува силен шум – сякаш подводницата се разпада на части. От 9:20 нататък от “Скайларк” настойчиво се опитват да се свържат с “Трешър”, но в отговор – гробна тишина. В 9:40 Уотсън пита капитан Хекер: „ Не е ли време да сигнализирате за изчезването на “Трешър” в щаба на Военноморските сили?” Хекер прави последен отчаян опит: хвърля зад борда две ръчни гранати. Ударната вълна би разтресла дълбините, категоричен сигнал за “Трешър” да изплува на повърхността. В отговор – тишина. Едва в 10:45 Хекер се решава да поиска връзка с военноморската база … Съобщението получено на базата, известява за най-голямата катастрофа в американския флот в мирно време. В търсене на подводницата моментално са изпратени самолети и специалния кораб “Рикавъри”.
В 15:35 в Пентагона звъни телефонът, в офиса на адмирал Джордж У. Андерсън, директор на военно-морските операции. В следващия половин час, Андерсън информира за извънредна ситуация всички важни военни и политици, включително президента Джон Ф. Кенеди.
Търсенето продължава. Пет разрушителя, фрегата и две подводници са изпратени в зоната за издирване. Едва в края на деня политици и военни осъзнават – случило се е непоправимото. В 17:30 ч. От “Рикавъри” пристига съобщение: седем мили южно от мястото където се е намирал “Скайларк” в 9:17, на повърхността е намерено маслено петно. Малко по-късно на същото място са събрани няколко парчета корк и пластмаса. С корк, който служи като изолационен материал, е била облицована цялата вътрешна страна на корпуса на “Трешър”, а намерената пластмаса била от типа използван за защита от радиация в атомните подводници. Още преди отплаването капитанът на подводницата Харви получил строга заповед: какво и да става да изплува в надводно положение и да докладва на 10 април в 21:00 ч., но в определеното време съобщение не било прихванато. Угасва и последният лъч на надежда … Сутринта на 11 април издирвателната операция продължава и корабите отново намират маслени петна и предмети, сред тях – ръкавици, които се носят в реактора. В 10:30 часа, адмирал Андерсън излиза пред медиите и официално обявява загубата на атомната подводница. Един от журналистите пита дали хора биха могли да оцелеят в дълбините. Отговорът на адмирала звучи като смъртна присъда: “Мисля, че не”. От този момент нататък 129-те души на борда на “Трешър” не се смятат за изчезнали, а за загинали. Президентът Кенеди в речта си към близките и семействата на загиналите моряци изразява своите дълбоки съболезнования. В петък 12-ти април, в корабостроителница в Портсмут, спускат националния флаг. Доковете замират за няколко минути. Матросите и войниците застават “мирно”, а работниците свалят каските си … Загубата на “Трешър” не само е най-голямата катастрофа за военноморските сили на САЩ в мирно време, но и ужасяваща по брой на жертвите трагедия.
ScubaBG Team
Жак-Ив е роден на 11 юни 1910 година в Сен Андре де Кубжак, Франция и е вторият син на Даниел и Елизабет Кусто. Кусто винаги е обичал водата и в ранните си тийнейджърски години се интересува от машини. На 11 годишна възраст, Кусто построява модел на кран, а на 13 – кола задвижвана с батерии. По същото време Кусто започва да се увлича и по киното. Със спестяванията си, той си купува камера за домашни филми.
За да финансира пътуванията си и да увеличи обществения интерес към подводните изследвания, Кусто заснема множество филми и публикувани редица книги. Неговите филми са „The Silent World” (1956) и „World Without Sun” (1966). И двата спечелват наградата на Американската Филмова Академия – Оскар „За най-добър документален филм”. Неговите книги включват „The Living Sea” (1963), „Dolphins” (1975), и „Jacques Cousteau: The World Ocean” (1985).
флот. През 1957 г. той става директор на Океанографския музей на Монако, основава Подводната Изследователска Група в Тулон, и оглавява програмата „Conshelf” за сатурационни гмуркания. „Conshelf” представлява програма-експеримент, в която хора живеят и работят под вода за продължителни периоди от време.
ScubaBG 